Великата китайска стена, Северен Китай

  Великата китайска стена е отбранително съоръжение в Северен Китай, издигнато през 3 век пр.н.е. (в по-голямата му част) върху основата на хунски окопен вал за защита на северозападните граници на империята, нееднократно достроявана. Прекосява страната от границата с Корея – при заставата Шанхайгуан, до пустинята Гоби – при заставата Дзяюгуан и се оприличава често на дълъг дракон. Тя е едно от най-древните и добре запазени творения на човешкия дух, символ на китайската нация. Името ѝ на китайски звучи „Чанчън“ и буквално означава „Дълга защитна стена“. Тя е 1000 пъти по-дълга от всеки друг паметник на Земята. Започната преди Християнството, тя все още се строи, когато Колумб тръгва за Америка.

Но трябва да се знае, че истинската Велика Китайска стена не е тази, по която туристите се разхождат и фотографират. Истинската стена започва от Жълто море и минава през планините на север от Пекин. Тя има укрепления и кули на всички важни проходи. Стената следва долините на големите реки. В началото си е строена от камък, а в пустинята е градена от тухли. Свършва при Бялата река. Днес са открити хиляди километри забравени стени. Ако се подредят в линия всички известни стени достигат 56 000 км, които са почти достатъчни да се обиколи два пъти Земята. Но защо китайците са строели толкова стени на такава огромна площ? Уседналият китайски народ се страхувал от номадските орди от север, хуни, монголи и манджури. В китайска поема се казва: „Те нямат ниви и пасища, а само пустош, където в жълтите пясъци лежат бели кости.“